Конденз по дограмата

Конденз по дограмата


По принцип конденз може да се появи по повърхността откъм помещението на стъклопакети, съотв. рамки на прозорци. Тогава се говори още за изпотяване или замъгляване на прозореца. Това явление обаче не бива да се бърка с поява на конденз във вътрешността на стъклопакета.

Причините за образуване на конденз по повърхността на строителните елементи (напр. стъклопакети, рамки на прозорци) откъм помещението са обяснени по-долу.

В жилищните помещения непрекъснато се отделя водна пара. Могат да се приемат следните количества:

- Издишаният въздух от човек е с дневно количество от 1 до 2 литра;
- Готвенето отделя дневно до 2 литра при четиричленно семейство;
- Къпане, пране, поливане на цветя и др. подобни отделя до 3 литра дневно при четиричленно семейство.

Тези количества влага се съдържат във въздуха като невидима водна пара. Така например 1 куб.м. въздух при 0°C може да съдържа най-много 5 g водна пара. Ако температурата в помещението е по-висока, въздухът може да поеме повече вода. Така съдържанието на вода се покачва при 20°C до 17 g, а при 30°C вече до 30 g на куб.м.

Ако обаче във въздуха се съдържа максималното количество водна пара, той не поема повече никаква влага под формата на водна пара. В този случай се говори за наситен въздух. При наситен въздух имаме т.нар. “относителна влажност” от 100%, т.е. в 1 куб.м. въздух се съдържа съответното “максимално” количество водна пара. При 50% въздушна влажност в 1 куб.м. въздух се съдържа едва половината от възможното максимално количество.

Например помещение с площ 15 кв.м. и височина 2,5 m. Получава се обем от кръгло 38 куб.м. Ако въздухът има температура 23°C, тогава в това помещение (при 100% въздушна влажност) се носи почти 1 литър вода под формата на невидима водна пара. Когато такъв “натоварен с вода” въздух влезе в допир, например през зимата, със студеното стъкло на прозореца, тогава водната пара “кондензира” и се отлага като видима вода по стъклото. Следователно образуване на конденз настъпва тогава, когато влажността на въздуха в помещението е относително висока и температурата на вътрешната повърхност на стъклото е ниска.

Появата на конденз започва винаги от края на стъклото, обусловено от неблагоприятната от гледна точка на топлотехниката връзка между двете стъкла на стъклопакета. Освен това широките подпрозоречни дъски (первази),както и рамката на крилото могат да затруднят въздушния поток, така че влагата в долния край на стъклото може да се появи по-рано, отколкото в средата му. Конденз може да се появи по прозорци със стъклопакети най-вече в неотоплявани помещения (напр. спални). Причината е, че такова помещение постепенно изстива през нощта и въздухът се насища с водна пара от дишането при относително ниска температура.

Намаляване образуването на конденз може да се постигне и чрез промяна на движението на топлия въздух, съотв. чрез подходящо подреждане на отоплителните тела. По възможност потокът топъл въздух трябва да минава плътно покрай прозореца, така че да се постигнат по-високи коефициенти на топлопредаване. При вече монтирани прозорци може да се намали опасността от образуване на конденз чрез отвори във вътрешните первази. По-долу е представено влиянието на различни изпълнения на прозорците върху опасността от възникване на конденз.

Изпълнение на прозореца:
- Опасността от конденз се увеличава при ниска температура на повърхността на стъклото и рамката. Тъй наречените “мъртви ъгли” в областта на касата намаляват коефициента на топлопредаване (конвекцията е много ограничена) и в същото време водят до спадане на температурата на повърхността.

- При липса на отоплително тяло ситуацията става още по-неблагоприятна.
- Опасността от конденз намалява от преминаващия покрай прозореца топъл въздух от отоплителното тяло. По такъв начин се повишава температурата на повърхността на прозореца.
- Опасността от конденз се увеличава, тъй като дълбочината на вграждане на прозореца е голяма и поради недостатъчната конвекция в областта каса/стена възниква тъй нареченият “мъртъв ъгъл”. Това води до спадане на температурата на повърхността.
Тези разяснения показват, че образуването на конденз – също и върху стъклопакети – зависи от движението на въздуха, разположението на отоплителното тяло, както и от навиците за проветряване на обитателите, но не и от конструкцията на прозореца или на остъкляването.

Powered by Website.bg